Европейският акт за достъпност и цифровите услуги: какво се прилага от юни 2025 г.

01Докъде сме стигнали

Европейският акт за достъпност (отваря външен сайт), Директива (ЕС) 2019/882, определя общи изисквания за достъпност за списък от продукти и услуги. Като директива той действа чрез националните закони: държавите членки трябваше да ги приемат до 28 юни 2022 г. и да ги прилагат от 28 юни 2025 г. От тази дата услуга в обхвата, предлагана на потребители в ЕС, трябва да отговаря на изискванията във всяка държава, в която се предлага. В България въвеждането закъсня и Европейската комисия сезира Съда на ЕС; Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги е обнародван в ДВ, бр. 31 от 11 април 2025 г. и е в сила от 28 юни 2025 г.

Актът стои до Директивата за достъпността на уебсайтовете, (ЕС) 2016/2102, която от няколко години обхваща уебсайтовете и приложенията на организациите от обществения сектор. В България тя е въведена чрез изменения на Закона за електронното управление и се отнася за министерствата, агенциите, общините и другите публични организации. Европейският акт за достъпност пренася сходни очаквания към частния сектор, но само за продуктите и услугите, които изброява.

02Кои цифрови услуги са в обхвата

Член 2, параграф 2 изброява обхванатите услуги, когато се предоставят на потребители:

• Услуги за електронна търговия: услуги, предоставяни от разстояние чрез уебсайтове и мобилни приложения по искане на потребител с цел сключване на потребителски договор. На практика всеки онлайн магазин или процес за резервация, който продава на потребители.
• Потребителски банкови услуги: договори за кредит, платежни услуги и платежни сметки, електронни пари и някои инвестиционни услуги за потребители.
• Елементи на въздушния, автобусния, железопътния и водния пътнически превоз: уебсайтове, мобилни приложения, електронни билети и услуги за продажба на билети, информация за пътуването, включително в реално време, и интерактивни терминали на самообслужване. При градския, крайградския и регионалния превоз са обхванати само терминалите на самообслужване.
• Електронни съобщителни услуги и услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги, например приложенията и интерфейсите на доставчиците на стрийминг и телевизия.
• Електронни книги и специализиран софтуер за тях.

Актът обхваща и продукти, например компютри и операционни системи, смартфони, терминали за плащане, банкомати, машини за билети и за регистрация и електронни четци. Ако разработвате софтуер за такъв хардуер, изискванията за продуктите стигат до Вас чрез клиента Ви.

Услугите, предлагани само на предприятия, са извън обхвата, макар че много бизнес клиенти вече изискват същото ниво в обществените поръчки и при възлагането. Клиентски портал, който обслужва както потребители, така и фирми, е в обхвата за използването си от потребители.

03Освобожда­ването на микро­предприятията

Директивата освобождава микропредприятията, които предоставят услуги, от изискванията за достъпност за тези услуги (член 4, параграф 5). Тя определя микропредприятието като предприятие с по-малко от 10 заети и с годишен оборот или общ годишен баланс, който не надхвърля 2 млн. евро. Освобождаването се отнася само до услугите. Малко дружество, което пуска на пазара продукти в обхвата, все пак трябва да спазва изискванията за продуктите. Проверете как националният закон на всяка държава, в която предлагате услугата, урежда освобождаването.

Освобождаването се отнася до доставчика, а не до услугата. Когато по-голяма компания поддържа онлайн магазин, изграден от малка агенция, магазинът е в обхвата.

04Какво означават изискванията за един уебсайт или приложение

Изискванията са в приложение I. За услугите основното е уебсайтовете, свързаните онлайн приложения и мобилните приложения да станат достъпни по последователен и адекватен начин, като бъдат „достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни“. Тези четири принципа идват от Насоките за достъпност на уеб съдържанието (WCAG) и се превръщат в конкретни проверки:

• Достъпни за сетивата: текстови алтернативи за изображенията, субтитри за видеото, достатъчен цветови контраст, съдържание, което се пренарежда на малък екран или при голямо увеличение, без да губи информация.
• Функционално пригодни: всяка функция работи с клавиатура, фокусът е видим и следва логичен ред, никой не остава заключен в диалогов прозорец, а сроковете могат да се удължат.
• Разбираеми: ясни етикети и указания, съобщения за грешки, които казват какво се е объркало и как да се поправи, предвидима навигация.
• Надеждни: правилна семантика, така че екранните четци и другите помощни технологии да могат да разпознаят всеки елемент, неговото име, роля и състояние.

Някои услуги имат и допълнителни изисквания. Услугите за електронна търговия трябва да направят достъпни функциите за идентификация, сигурност и плащане и да предават информацията за достъпността на продаваните продукти, когато отговорният икономически оператор я предоставя. Потребителските банкови услуги трябва също да направят достъпни методите за идентификация, електронните подписи, функциите за сигурност и платежните услуги и да предоставят информация, която е разбираема, без да превишава ниво B2 от Общата европейска референтна рамка за езиците.

Доставчиците на услуги трябва също да обяснят как услугата им отговаря на изискванията. Приложение V изисква тази информация в общите условия или в еквивалентен документ, наличен в достъпни формати. Много организации я публикуват като декларация за достъпност и я свързват от долния колонтитул на сайта и от общите условия.

Стандарти: EN 301 549 и WCAG

Продуктите и услугите, които съответстват на хармонизирани стандарти, публикувани в Официален вестник, се смятат за съответстващи на изискванията, обхванати от тези стандарти (член 15). Европейският стандарт за достъпност на ИКТ продуктите и услугите е EN 301 549. Версия 3.2.1 е хармонизираният стандарт по Директивата за достъпността на уебсайтовете и за уеб съдържанието включва критериите за успех на WCAG 2.1 на нива A и AA.

Хармонизирани стандарти специално за Европейския акт за достъпност се разработват по искане на Комисията за стандартизация; проверете кои позовавания са публикувани, преди да разчитате на презумпцията за съответствие. Във всеки случай EN 301 549 е измерителят, който органите, одиторите и клиентите използват днес. WCAG 2.2, препоръка на W3C от октомври 2023 г., добавя критерии като минимален размер на целите за натискане и достъпно удостоверяване. Ако разработвате по WCAG 2.2 на ниво AA още сега, покривате WCAG 2.1 и се подготвяте за следващата версия на стандарта.

05Прекомерна тежест и основно изменение

Член 14 допуска две изключения. Изискване не се прилага дотолкова, доколкото спазването му би довело до основно изменение на същността на услугата или би създало прекомерна тежест за доставчика. И двете са тесни:

• Доставчикът трябва сам да направи оценката по критериите на приложение VI и да я документира.
• Доставчик, който получава финансиране за подобряване на достъпността от други източници, не може да се позовава на прекомерна тежест.
• Доставчиците на услуги подновяват оценката на прекомерната тежест при промяна на услугата, при поискване от органите и във всички случаи поне веднъж на пет години.
• Доставчиците, които се позовават на изключението, трябва да уведомят органите за надзор на пазара в съответните държави членки. Микропредприятията са освободени от това.

Изключението обхваща конкретното изискване, което създава прекомерна тежест, а не цялата услуга. Използвайте го като крайна мярка: повечето бариери идват от компоненти и съдържание, които струват малко за поправяне, ако бъдат открити рано.

06Преходни периоди

Член 32 предвижда преходни периоди. Първите два по-долу са задължителни за държавите членки, третият е по избор:

• До 28 юни 2030 г. доставчиците на услуги могат да продължат да предоставят услугите си, като използват продукти, които законно са използвали за сходни услуги преди 28 юни 2025 г.
• Договорите за услуги, сключени преди 28 юни 2025 г., могат да продължат без промяна до изтичането си, но не повече от пет години от тази дата.
• Където националният закон позволява, терминалите на самообслужване, законно използвани преди 28 юни 2025 г., могат да останат в употреба до края на икономически полезния си живот, но не повече от 20 години след пускането им в употреба.

Тези периоди защитават съществуващия хардуер и договорите. Те не отлагат изискванията за уебсайт или приложение, които променяте, пускате наново или предлагате на нови клиенти. Проверете точните преходни правила в българския закон и в закона на всяка друга държава, в която продавате.

07Българският закон и законите в другите държави

Надзорът на пазара и санкциите са национални. Всяка държава членка определя свои органи и санкции, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В България Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги обхваща същите продукти и услуги като директивата и разпределя надзора, както показва таблицата. Ако продавате и на потребители в други държави членки, важат и техните закони: в Германия например Barrierefreiheitsstärkungsgesetz (BFSG) с общ орган на провинциите за надзор на пазара в Магдебург, в Испания Ley 11/2023, а в Италия Decreto legislativo n. 82/2022, по който AgID следи съответствието на услугите.

08Достъпността като инженерна практика

Повечето пропуски в достъпността не са дизайнерски решения. Те са резултат от компоненти, изградени без семантика, съдържание, публикувано без алтернативи, и външни елементи, които никой не е тествал. Затова одитът точно преди пускането разочарова: той открива десетки проблеми, които е евтино да се предотвратят и скъпо да се поправят късно. Работи подходът, при който достъпността се третира като сигурността: като свойство на процеса на разработка.

• Достъпна система за дизайн. Бутоните, формулярите, диалоговите прозорци, менютата, разделите и таблиците с данни се изграждат веднъж, с правилна семантика, поддръжка на клавиатура и управление на фокуса, тестват се с екранни четци и се използват навсякъде. Цветовете се проверяват за контраст в светла и тъмна тема.
• Критерии за завършеност, които включват достъпността. Всяка потребителска история посочва критериите си за приемане за работа с клавиатура, етикети и обработка на грешки, а проверяващите ги контролират като всяко друго изискване.
• Автоматизирани проверки във веригата за внедряване. Скенери, базирани на правила, се изпълняват при всяка компилация и спират регресиите. Те откриват само част от проблемите, като липсващи етикети, контраст и невалидна маркировка, затова допълват ръчното тестване и никога не го заместват.
• Ръчно тестване от хора, които познават помощните технологии. Само с клавиатура, с екранни четци на компютър и мобилно устройство, с увеличение до 400 процента и с намалено движение, по критичните пътища: вход, търсене, поръчка, плащане, управление на профила.
• Тестване с потребители с увреждания по най-важните пътища, преди пускането и след големи промени.
• Компоненти на трети страни по договор. Платежните модули, доставчиците на идентичност, чат асистентите, банерите за бисквитки, картите и видеоплейърите са част от Вашата услуга. Поискайте от доставчиците доклад за съответствие по достъпността и ги тествайте във Вашия контекст.
• Съдържание и документи. Редакторите се учат да пишат алтернативен текст, заглавия и текстове на връзки. PDF файловете, от които клиентите се нуждаят, например договори и фактури, се маркират или се предлагат в достъпен алтернативен формат.

Така разработваме корпоративен софтуер и клиентски портали: проверките за достъпност се изпълняват във веригата за внедряване, а всяка версия създава доказателствата за декларацията за достъпност и за въпросите на клиентите и органите. Същото важи за асистентите за обслужване и порталите върху платформи като Salesforce: платформата осигурява достъпни градивни елементи, а персонализираните компоненти и съдържанието решават дали резултатът остава достъпен.

09Практичен план

1. 01Опишете услугите си. Направете списък на уебсайтовете, приложенията, терминалите и документите за потребители по държави и решете за всеки дали попада под Акта. Запишете мотивите, включително за услугите, които смятате за извън обхвата.
2. 02Измерете текущото състояние. Възложете експертна оценка спрямо EN 301 549 на критичните пътища, съчетана с автоматизирано сканиране на целия сайт. Подреждайте приоритетите според въздействието върху потребителите, а не според броя на констатациите.
3. 03Поправяйте в източника. Отстранете проблемите първо в системата за дизайн и в общите компоненти, така че всяка поправка да стигне до всяка страница, която ги използва.
4. 04Публикувайте информацията. Опишете как услугата отговаря на изискванията в общите условия или в декларация за достъпност, с адрес за обратна връзка, и я поддържайте актуална.
5. 05Вградете я в разработката. Критерии за приемане, автоматизирани проверки, сценарии за ръчно тестване и контрол преди пускане за критичните пътища.
6. 06Управлявайте доставчиците. Добавете изисквания и доказателства за достъпност в договорите с агенции, платформи и външни модули.
7. 07Документирайте изключенията. Когато се позовавате на прекомерна тежест, запишете оценката, уведомете органа, където това се изисква, и планирайте преразглеждането ѝ.

10Какво да следите

• Публикуването на хармонизирани стандарти по Европейския акт за достъпност, включително преработена версия на EN 301 549, и позоваването им в Официален вестник.
• Указанията и първите действия по прилагането на органите за надзор на пазара във всяка държава, в която предлагате услуги, в България на ДАМТН, КЗП и секторните органи.
• Промените в националните преходни правила и в органите, определени за отделни сектори, като банковите услуги и транспорта.

Европейската комисия поддържа преглед на Европейския акт за достъпност (отваря външен сайт). Поставяйте дата на всяка вътрешна бележка, която пишете за него: националната практика още се оформя.